Галина Асенова, БСП: Някой плакаха след загубата

Часове след изборната загуба общинската съветничка от БСП Галина Асенова написа в сайта си:
Избори, избори, избори, и най-после всичко свърши… Тъжно ми е. Не плача, защото съм забравила как се плаче. Но пък снощи видях хора, които плачат. И такива, на които очите им бяха пълни със сълзи. Тези на така наречените младежи. Така наречени, защото една част от тях отдавна са прехвърлили общоприетата младежка възраст, а и младежи ми звучи много клиширано, дори цинично. Затова – хората с енергията, с идеите, които се раздаваха във всеки един ден от кампанията. Които забравиха за фризьорските салони, за нощните купони, за половинките си.. Красиви, умни, интелигентни.. Нямаха места в листата, нито искаха да доказват старите си изборджийски „умения”, както правеха доста други. Не очакваха нищо, освен победа.. Бяха сравнили, преценили, избрали.. Въпреки личните си неволи – разбрали, че трудният път е верният, истинският.. И донесоха своята енергия и ентусиазъм, искаха да заредят с тях другите, на които отдавна те липсват…

Усетих мъката им по време на среднощните пресконференции.  Затишие по време на първата, докато „Бай Ганьо” говореше за байганьовщината на българина, харизмата и разлюбването и си подаряваше часовника. И в края на втората – потрес и гняв от собственото си неразбиране: Как е възможно? Защо толкова много хора ще искат да са представени от човек без никаква класа, от мускули и корабен привкус? Тръгнаха си огорчени, уморени и изпразнени, и сякаш започнали да разбират и друго – нещо не е както трябва, нещо липсва.

Трудно е за разбиране. То и кога ни се е падало нещо лесно? А и кой може да го разбере освен те – истинските, онези, които ги боли, които имат сърца… Които могат да протестират, а то е само защото имат сърца. Страхуват се да осъществят мечтите си, да изказват мнението си, защото мислят, че не заслужават или пък че не им е дошло времето. И страдат, когато не се случи това, което очакват. Сега се питам: Неразбирането на глупостта ще донесе ли страстта и силата на знанието, ще ги насочи ли в правилната посока, ще оцелеят ли сърцата, ще останат ли… Знам, че има една малка част от тях, които ще продължат да бият все така пламенно…

Не мога, а и не искам да плача. Защото сега имаме много работа – с тези, които остават… Моето сърце си е на мястото. Пазя и слуха, очите и паметта си.. А стълбата ми се струва не чак толкова висока и никакви дяволи на нея няма да спрат пътя на сърцата…

Етикети: Галина Асенова